В зелена поляна, от пролет люляна,
налитат пчелите на утринен цвят.
Събират прашеца - кръвта на цветеца...
Основна радост на целия свят.
Ухае тинтява и лъч ме свестява
в безкрайното наше зелено поле.
А там на баира- в града ни кумира,
белеят руини на древно калè.
Оттука премина и тъй си замина
история славна на мойте деди.
И с каменни стъпки, сред пролетни пъпки,
народът ни прави вековни следи.
Калинки прелитат, светулки политат
и те украсяват пак днешния век.
Макар във руини, живее с години
граденото с камък от всеки човек.
© Никола Апостолов All rights reserved.