koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
15.05.2016 г., 11:51 ч.

Пролетна история 

  Поезия » Друга
341 0 4

В зелена поляна, от пролет люляна,

налитат пчелите на утринен цвят.

Събират прашеца - кръвта на цветеца...

Основна радост на целия свят.

 

Ухае тинтява и лъч ме свестява

в безкрайното наше зелено поле.

А там на баира- в града ни кумира,

белеят руини на древно калè.

 

Оттука премина и тъй си замина

история славна на мойте деди.

И с каменни стъпки, сред пролетни пъпки,

народът ни прави вековни следи.

 

Калинки прелитат, светулки политат

и те украсяват пак днешния век.

Макар във руини, живее с години

граденото с камък от всеки човек.

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви, Елица, Влад, Марина и Ивон! Радвам се, че харесахте и на сътветните оценки! Поздрави от мен и хубав ден!!
  • Красиво, мелодично! Харесах!
  • Мммм..., разнежи ми душата...!!!
    "Ухае тинтява и лъч ме свестява
    в безкрайното наше зелено поле.
    А там на баира - в града ни кумира,
    белеят руини на древно калè."
  • Истини, изречени в хубави рими!
Предложения
: ??:??