Ето пролетта в разгара си е сега,

Носи се във въздуха аромата на любовта,

С много ветрове и дъждове брани я тя,

За да имат влюбените повече свобода.

Бури страшни пролетта донася,

С капки тежки луд порой се понася,

Измива всичко завещано от снега,

Дарява с много свежест тя света.

Гръмотевици страшни щом небето раздерат,

А облаци тежки над главите ни зависят,

Знай това е знак за любовен ураган,

Сгушени двама под топлия юрган.

С топъл повей вятъра щом повей,

Славей нейде радостно щом запей,

Утро свежо и красиво при нас е дошло,

Да станем заедно от топлото легло.

Аромат на цветя въздуха щом изпълни,

А бяло облаче нейде там слънцето притъмни,

Знай ще те целувам ненаситно аз в утринта,

Докато кафе отпиваш и закуска хапваш със страстна уста.

Пролетта дарява всички с много нови сили за борба,

Но има тя своите тежки правила,

Спокойно да посрещаме нейните променливи времена,

С усмивка да се радваме на всяка буря, ураган или гръмотевица не една.