Ето пролетта в разгара си е сега,
Носи се във въздуха аромата на любовта,
С много ветрове и дъждове брани я тя,
За да имат влюбените повече свобода.
Бури страшни пролетта донася,
С капки тежки луд порой се понася,
Измива всичко завещано от снега,
Дарява с много свежест тя света.
Гръмотевици страшни щом небето раздерат,
А облаци тежки над главите ни зависят,
Знай това е знак за любовен ураган,
Сгушени двама под топлия юрган.
С топъл повей вятъра щом повей,
Славей нейде радостно щом запей,
Утро свежо и красиво при нас е дошло,
Да станем заедно от топлото легло.
Аромат на цветя въздуха щом изпълни,
А бяло облаче нейде там слънцето притъмни,
Знай ще те целувам ненаситно аз в утринта,
Докато кафе отпиваш и закуска хапваш със страстна уста.
Пролетта дарява всички с много нови сили за борба,
Но има тя своите тежки правила,
Спокойно да посрещаме нейните променливи времена,
С усмивка да се радваме на всяка буря, ураган или гръмотевица не една.
© Милен Младенов Все права защищены