May 7, 2006, 9:02 PM
Пролетна тъга
811
0
0
Пролетни лъчи, озарили моите коси,
пролетни птички шепнат ми нежни слова,
но защо се чувствам тъй сама.
Няма радост в моето сърце,
няма и болка, сякаш съм откъснато перце.
Перце, понесло се самотно по безкрайната шир.
Кога ще намеря покой и мир,
кога ше отпия любовен елексир?
Кога ще се порадвам на пролетни лъчи,
кога някой тъгата ми ще заличи?
пролетни птички шепнат ми нежни слова,
но защо се чувствам тъй сама.
Няма радост в моето сърце,
няма и болка, сякаш съм откъснато перце.
Перце, понесло се самотно по безкрайната шир.
Кога ще намеря покой и мир,
кога ше отпия любовен елексир?
Кога ще се порадвам на пролетни лъчи,
кога някой тъгата ми ще заличи?
© Ваня Стоянова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
