7.05.2006 г., 21:02 ч.
Пролетна тъга
784
0
0
Пролетни лъчи, озарили моите коси,
пролетни птички шепнат ми нежни слова,
но защо се чувствам тъй сама.
Няма радост в моето сърце,
няма и болка, сякаш съм откъснато перце.
Перце, понесло се самотно по безкрайната шир.
Кога ще намеря покой и мир,
кога ше отпия любовен елексир?
Кога ще се порадвам на пролетни лъчи,
кога някой тъгата ми ще заличи?
пролетни птички шепнат ми нежни слова,
но защо се чувствам тъй сама.
Няма радост в моето сърце,
няма и болка, сякаш съм откъснато перце.
Перце, понесло се самотно по безкрайната шир.
Кога ще намеря покой и мир,
кога ше отпия любовен елексир?
Кога ще се порадвам на пролетни лъчи,
кога някой тъгата ми ще заличи?
© Ваня Стоянова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
