Mar 21, 2010, 6:58 PM

Пролетно 

  Poetry » Landscape
853 0 15

Пролетно

 

Поразроши коси топло слънце сред облаци боси.

И проби със очи всички облачни, бели въпроси...

Бледи, топли лъчи поразлистиха леко тъгата

и снегът се стопи – рукна бяла надежда в земята…

 

А по нея и аз, след смъртта на снега, по следите...

Напои ме вода. Леко галят ме топли лъчите.

И какво, че светът пак със кален порой ме залива?...

Днес вървя  с лекота към живота изцапан – щастлива...



© Нели Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??