Пролетно
Поразроши коси топло слънце сред облаци боси.
И проби със очи всички облачни, бели въпроси...
Бледи, топли лъчи поразлистиха леко тъгата
и снегът се стопи – рукна бяла надежда в земята…
А по нея и аз, след смъртта на снега, по следите...
Напои ме вода. Леко галят ме топли лъчите.
И какво, че светът пак със кален порой ме залива?...
Днес вървя с лекота към живота изцапан – щастлива...
© Нели Господинова Все права защищены