21 мар. 2010 г., 18:58

Пролетно 

  Поэзия » Пейзажная
5.0 / 7
914 0 15
Пролетно
Поразроши коси топло слънце сред облаци боси.
И проби със очи всички облачни, бели въпроси...
Бледи, топли лъчи поразлистиха леко тъгата
и снегът се стопи – рукна бяла надежда в земята…
А по нея и аз, след смъртта на снега, по следите...
Напои ме вода. Леко галят ме топли лъчите.
И какво, че светът пак със кален порой ме залива?...
Днес вървя с лекота към живота изцапан – щастлива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Господинова Все права защищены

Предложения
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...

Ещё произведения »