21 мар. 2010 г., 18:58

Пролетно 

  Поэзия » Пейзажная
852 0 15

Пролетно

 

Поразроши коси топло слънце сред облаци боси.

И проби със очи всички облачни, бели въпроси...

Бледи, топли лъчи поразлистиха леко тъгата

и снегът се стопи – рукна бяла надежда в земята…

 

А по нея и аз, след смъртта на снега, по следите...

Напои ме вода. Леко галят ме топли лъчите.

И какво, че светът пак със кален порой ме залива?...

Днес вървя  с лекота към живота изцапан – щастлива...



© Нели Господинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??