Apr 2, 2012, 12:05 AM
Пролетно наричане
Всяка пролет си води лятото
/казват, броят им бил равен/.
Щом в зелено се листне тревата,
щом със птици Южнякът довява
диви мисли във клоните голи
и напуква най -жадните пъпки…
После с бели цветчета ги моли,
да стаят всички негови стъпки…
Щом Земята е тръпна за още,
като чакала обич девица,
щом след дългите, ледени нощи
в небосвода съзирам Зорница…
Значи моето лято го има,
просто чака да луднат реките
и безкрая, със цвят на коприна
да ориса до огън звездите…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хубаво е вървейки по пътя на поезията да срещаш от време на време по пътя си живи стихотворения. Такива, в които можеш да усетиш аромат, който не може никоя човешка ръка да сътвори, но които имат живота си от духа на поезията.
-
Прекрасно!Поздрав, Дани!
-
!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
С такива стихове летата стават повече...