2 апр. 2012 г., 00:05
Пролетно наричане
Всяка пролет си води лятото
/казват, броят им бил равен/.
Щом в зелено се листне тревата,
щом със птици Южнякът довява
диви мисли във клоните голи
и напуква най -жадните пъпки…
После с бели цветчета ги моли,
да стаят всички негови стъпки…
Щом Земята е тръпна за още,
като чакала обич девица,
щом след дългите, ледени нощи
в небосвода съзирам Зорница…
Значи моето лято го има,
просто чака да луднат реките
и безкрая, със цвят на коприна
да ориса до огън звездите…
© Йорданка Господинова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Хубаво е вървейки по пътя на поезията да срещаш от време на време по пътя си живи стихотворения. Такива, в които можеш да усетиш аромат, който не може никоя човешка ръка да сътвори, но които имат живота си от духа на поезията.
-
Прекрасно!Поздрав, Дани!
-
!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
С такива стихове летата стават повече...