Пролетно видение...
През цветните полегнали поляни
коси развяла бягаш ти към мене,
очите ти са огньове засмяни,
а вятърът жаравата им вее...
Сънлива още утринта поглежда-
полата ти е литнало ветрило,
обгръща ме на твоя смях брътвежа,
души ме нещо и ми става мило...
Постой!.. Постой!.. Със тебе ми е хубаво...
Обичам те!.. Постой!.. Поспри за бога!..
... Под стъпките ти нежен огън лумва ...