17 мар. 2012 г., 08:53
Пролетно видение...
През цветните полегнали поляни
коси развяла бягаш ти към мене,
очите ти са огньове засмяни,
а вятърът жаравата им вее...
Сънлива още утринта поглежда-
полата ти е литнало ветрило,
обгръща ме на твоя смях брътвежа,
души ме нещо и ми става мило...
Постой!.. Постой!.. Със тебе ми е хубаво...
Обичам те!.. Постой!.. Поспри за бога!..
... Под стъпките ти нежен огън лумва ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация