Сто ризи си изплетох от коприва,
посипах си главата с пепелта,
която лудостта ми да прикрива,
затъпках яростта си под пета.
Ти преживя сърдечните блокади,
преодоля словесната стрелба.
За кой ли път без укор прошка даде,
преди да чуеш моята молба.
Дали любов е или е магия,
приумица, отворена врата?
След колко прошки чакаш да открия
спасителния пролив към целта?