Прометей

Sep 15, 2017, 9:36 PM

Poetry » Phylosophy

817 6 15

Небето тръпнеше.
Гневът на Зевс.
Въздухът във пламъци гореше
човекът, едва прогледал
стоеше ужасен
не знаеше
защо се сърдят боговете.
Денят му беше студ,
нощта пък – тъмнина,
зверове го дебнеха пред пещерата,
телата се притискаха
за топлина, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Нека ценим това което ни е дала съдбата и не го губим с безумието си.

Приятели, за известно време ще отсъствам от сайта. Желая ви много вдъхновение и прекрасни творби!

Прометей

Want to read more?

Random works