Прометей

15 sept 2017, 21:36

Poesía » Filosófica

818 6 15

Небето тръпнеше.
Гневът на Зевс.
Въздухът във пламъци гореше
човекът, едва прогледал
стоеше ужасен
не знаеше
защо се сърдят боговете.
Денят му беше студ,
нощта пък – тъмнина,
зверове го дебнеха пред пещерата,
телата се притискаха
за топлина, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Нека ценим това което ни е дала съдбата и не го губим с безумието си.

Приятели, за известно време ще отсъствам от сайта. Желая ви много вдъхновение и прекрасни творби!

Прометей

Искате да прочетете повече?

Propuestas