Омръзна ми да се препъвам в нищото,

да задълбавам на едно и също място,

а зад гърба ми да е старото и същото,

това безкрайно също, от което тръгнах.

Омръзна ми да се оглеждам в празното,

в което виждам само старото начало

и тази самота, която те убива,

в която няма никой и си сам.

Сега намерих някакво начало,

опитвам се да отлепя от старото очите си,

да тръгна, за да стигна някъде

и да не съм сама, а да съм с някого.

Да кажа на света, че си е струвало,

да чакам и да се оглеждам,

да мога да убия самотата си

и да забравя миналото си.

Ще махна със ръка и ще отпратя

онази насъбрала се омраза,

горчилката от стари спомени

и вечната зависимост от старото.

Захвърлям всичко във забравата,

това, което искам да забравя,

единствено така ще мога

да тръгна, без да се обръщам!