Омръзна ми да се препъвам в нищото,
да задълбавам на едно и също място,
а зад гърба ми да е старото и същото,
това безкрайно също, от което тръгнах.
Омръзна ми да се оглеждам в празното,
в което виждам само старото начало
и тази самота, която те убива,
в която няма никой и си сам.
Сега намерих някакво начало,
опитвам се да отлепя от старото очите си,
да тръгна, за да стигна някъде
и да не съм сама, а да съм с някого.
Да кажа на света, че си е струвало,
да чакам и да се оглеждам,
да мога да убия самотата си
и да забравя миналото си.
Ще махна със ръка и ще отпратя
онази насъбрала се омраза,
горчилката от стари спомени
и вечната зависимост от старото.
Захвърлям всичко във забравата,
това, което искам да забравя,
единствено така ще мога
да тръгна, без да се обръщам!
© Снежана Моканова Всички права запазени