По-бели сме от лястовици
във  тайнството
на час безкраен.

Докато със черна светлина  
не прободе сърцата ни нощта.

Разбойнишка луна,
събрала във ръката си
магията на скритите
безсъния и лудост.

В Земята се промъква
мълния...

Над пясъци и клюмнали жита
летим - през болката
на отбраняваща се самота.

Като завръщане
от търсене
на отговорите
сме искрено загадъчни
и непознати.

Достигнали разпятието
на страстта
в най- топлите посоки
на желанията.

Изгубени лежим
в кръга на ада,
изял  
кръвта
на любовта ни.

По-черни сме от гарвани
под гръмотевиците
на мълчанието...