30 mar 2007, 8:52

пропадане 

  Poesía
695 0 1
По-бели сме от лястовици
във тайнството
на час безкраен.
Докато със черна светлина
не прободе сърцата ни нощта.
Разбойнишка луна,
събрала във ръката си
магията на скритите
безсъния и лудост.
В Земята се промъква
мълния...
Над пясъци и клюмнали жита ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дакота Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??