Nov 8, 2007, 9:36 PM
Пропадане
Пропадане!
Забравих за цвета на светлината
и тъмносива сянка прекрачи моя праг.
Прониза ме със поглед, макар да беше сляпа,
в очите й блестеше безкористният мрак.
Безлуние!
Зад облак прах изчезнаха звездите,
воал на зла греховност покри невинността.
Роди се вечна глупост, на разума с чертите,
за Мислещите дом не бе реалността.
Цинизъм!
Подигравка с желаната перфектност.
Какви ти идеали в безсмисленото "днес"?
Животът - трансформиран във висша малоценност,
спокойствие, пияно от чаша силен стрес.
Мълчание!
Прекланям се пред тази гениалност -
как хората успяват душата да убият.
Защо и аз си нямам подобна уникалност,
а истината своя във сива сянка крия...
Забравих за цвета на светлината
и тъмносива сянка прекрачи моя праг.
Прониза ме със поглед, макар да беше сляпа,
в очите й блестеше безкористният мрак.
Безлуние!
Зад облак прах изчезнаха звездите,
воал на зла греховност покри невинността.
Роди се вечна глупост, на разума с чертите,
за Мислещите дом не бе реалността.
Цинизъм!
Подигравка с желаната перфектност.
Какви ти идеали в безсмисленото "днес"?
Животът - трансформиран във висша малоценност,
спокойствие, пияно от чаша силен стрес.
Мълчание!
Прекланям се пред тази гениалност -
как хората успяват душата да убият.
Защо и аз си нямам подобна уникалност,
а истината своя във сива сянка крия...
© Петя Косева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Аплодисменти,Аске:>
-
Интересно сив поглед....
-
Интересни размисли!
Поздрав! -
Много силно, много ! Браво ! Искам още - също така силно, но много оптимистично - аз съм непоправим оптимист ... Благодаря за хубавия стих !
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
...
Прекланям се пред тази гениалност"