Apr 8, 2007, 2:02 PM
Пропаст
666
0
0
Когато загасват светлините,
когато умират и сълзите,
тъмнината те обгръща
и душата ти се преобръща.
Дишаш, задушен от себе си...
плачеш, като че ли от месеци...
Не намираш никъде покой,
а се давиш в житейския порой.
Така дните си изтичат
и душата ти измиват...
Вече празна тя загасва...
свършва пътят... идва пропаст...
когато умират и сълзите,
тъмнината те обгръща
и душата ти се преобръща.
Дишаш, задушен от себе си...
плачеш, като че ли от месеци...
Не намираш никъде покой,
а се давиш в житейския порой.
Така дните си изтичат
и душата ти измиват...
Вече празна тя загасва...
свършва пътят... идва пропаст...
© Ели All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
