Пропаст

8 abr 2007, 14:02

Poesía

664 0 0

Когато загасват светлините,
когато умират и сълзите,
тъмнината те обгръща
и душата ти се преобръща.

Дишаш, задушен от себе си...
плачеш, като че ли от месеци...
Не намираш никъде покой,
а се давиш в житейския порой.

Така дните си изтичат
и душата ти измиват...
Вече празна тя загасва...
свършва пътят... идва пропаст...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Пропаст

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas