muzika70 (Росица Чакърова)
59 85
Mar 4, 2014, 9:00 PM

Прошка 

  Poetry » Love
629 0 7

Разказваш ми за свойте страхове -

ръмжащи глутници на пълнолуние,

свистящи като зимни ветрове,

безкрайни като лабиринт задънен,

 

как, бягайки от свойта самота,

намирал си утеха в чужди ласки -

при тайнствените жрици на нощта

си утолявал мъжките си страсти.

 

И някак си естествено и просто

ме молиш за любов и топлота,

но аз не съм велика като Господ

и нямам сили днес да ти простя.

 

И нека да ме съдят ако искат

стотици най-велики богове,

защото аз безбожно те обичах! -

най-непростимият от всички грехове.

 

Р.Ч., Лондон 2014'

 

© Росица Чакърова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??