muzika70 (Росица Чакърова)
59 85
4 mar 2014, 21:00

Прошка 

  Poesía » De amor
612 0 7

Разказваш ми за свойте страхове -

ръмжащи глутници на пълнолуние,

свистящи като зимни ветрове,

безкрайни като лабиринт задънен,

 

как, бягайки от свойта самота,

намирал си утеха в чужди ласки -

при тайнствените жрици на нощта

си утолявал мъжките си страсти.

 

И някак си естествено и просто

ме молиш за любов и топлота,

но аз не съм велика като Господ

и нямам сили днес да ти простя.

 

И нека да ме съдят ако искат

стотици най-велики богове,

защото аз безбожно те обичах! -

най-непростимият от всички грехове.

 

Р.Ч., Лондон 2014'

 

© Росица Чакърова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??