ПРОШКА
Пусти улици, кръвоносни съдове.
Завършени грешки в непълни кръгове.
Tакива на вяра, любов и доверие,
запълват се днес, но само в съмнение.
Няма начин, ни време, ни място, където
да сложиш край на това, да спре да пулсира сърцето.
От светец се нуждае, но отново си грешник,
макар да не искаш, палиш същия свещник.
В който пламът е ревност, мечтите - илюзия,
не можеш да скриеш този фон тъжна музика.
Вече дълго очакваш, потъваш предаден ...