ПРОШКА

Пусти улици, кръвоносни съдове.
Завършени грешки в непълни кръгове.
Tакива на вяра, любов и доверие,
запълват се днес, но само в съмнение.
Няма начин, ни време, ни място, където
да сложиш край на това, да спре да пулсира сърцето.
От светец се нуждае, но отново си грешник,
макар да не искаш, палиш същия свещник.
В който пламът е ревност, мечтите - илюзия,
не можеш да скриеш този фон тъжна музика.
Вече дълго очакваш, потъваш предаден
и едно не усещаш, не остана забравен.
Което си търсил, пред тебе било е,
не си я загубил, просто в момента с ранено крило е.
Защото е ангел, който гони в теб дяволите,
от теб отчуждава ги, текат бързо дните.
Но дори да забавиш, отстъпи, преглътни, няма да съжаляваш,
тя там беше, остана, помисли дали го заслужаваш.
Не остана предател, тя остана приятел.
В мисли и нерви, на глупост ти стана създател.
В стремежа да бързаш направи едно, нарани я.
Тя, твоята страст, тя, тази твоя валкирия.
Страхуваш се, в този свят зелен си още, млада овошка.
Затова пробваш със стих, търсейки нейната прошка.