Не е голяма работа – препятствие.
Словесен рубикон и си готов
далеч да стигнеш, върхове незнайни,
да се посрещнеш като бог.
Безсънно до тогава си осъмвал,
броил до изнемога вълци и овци,
намърдани в нивата ти тайна,
плетат венеца трънен от лъжи.
Задружно, с обща цел, нахъсани.
Да беше ги съзрял за миг Езоп,
запалил би на клада всички книги
и басни за щастлив живот.
Как да простя, защо обръгна
душата на възторг и на позор?
На четири крака думата е слаба,
заключена в словесния трезор.
© Христина Комаревска All rights reserved.