10.08.2017 г., 19:35 ч.

Прошка 

  Поезия » Философска
515 1 0

 

 

Не е голяма работа – препятствие.

Словесен рубикон и си готов

далеч да стигнеш, върхове незнайни,

да се посрещнеш като бог.

 

Безсънно до тогава си осъмвал,

броил до изнемога вълци и овци,

намърдани в нивата ти тайна,

плетат венеца трънен от лъжи.

 

Задружно, с обща цел, нахъсани.

Да беше ги съзрял за миг Езоп,

запалил би на клада всички книги

и басни за щастлив живот.

 

Как да простя, защо обръгна

душата на възторг и на позор?

На четири крака думата е слаба,

заключена в словесния трезор.

 

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??