Jan 6, 2021, 9:05 PM

Прошка 

  Poetry » Phylosophy
760 3 11

Камъкът - богохулен,

в гневен юмрук тежи...

Знаем добрите думи,

но лошата - ни държи!

 

Носим чували с тръни...

Чуждата сламка - боде!

Къкри злобата - първи

да бъдем в какво ли не...

 

Само тихата Мъдрост

оставяме настрана -

индулгенция силна

за смутните времена.

 

В тази торбичка жалка -

от злости и плътен тлен,

има жълтица малка -

Дух Божи... неразломен!

 

Можем, но вместо с камък,

от Обич да съградим

нов Свят - и чист, и ярък.

Ще трябва ... да си простим!

 

 

 

© Маргарита Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??