6 ene 2021, 21:05

Прошка 

  Poesía » Filosófica
822 3 11

Камъкът - богохулен,

в гневен юмрук тежи...

Знаем добрите думи,

но лошата - ни държи!

 

Носим чували с тръни...

Чуждата сламка - боде!

Къкри злобата - първи

да бъдем в какво ли не...

 

Само тихата Мъдрост

оставяме настрана -

индулгенция силна

за смутните времена.

 

В тази торбичка жалка -

от злости и плътен тлен,

има жълтица малка -

Дух Божи... неразломен!

 

Можем, но вместо с камък,

от Обич да съградим

нов Свят - и чист, и ярък.

Ще трябва ... да си простим!

 

 

 

© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??