Прошка

Jan 9, 2023, 9:14 AM 2 yr

Poetry » Other

5.0 / 15

1247 10 24

Омразата ме дýши като ястреб,
наръфал тялото ми вледенено.
В тъгата на нощта повтарям – баста –
и глождят ме отчайващи съмнения.
Дочувам твоя глас – безумно близък,
как с думите обесени ме дýши.
Удавена в тресавище навлизам –
отритната, ранена и ненужна!
И стрелкащи са думи и закани,
пожари бълват, вятърът гаси ги!
На спомена дълбоките ми рани
със своята абсурдност ме застигат. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Близнаците
Empty heart

Have you ever thought about life? Have you ever been alone? Have you ever been sad? Like me... I am ...
My saving grace

You say you don't believe in God But why my love when you're an angel in your blood You are my messa...
Island...

Island, island - one unknown, till now never shown Alone you may feel But that s something good to k...

More works »