Jackie151 (Антоанета Иванова)
92 5871
9 янв. 2023 г., 09:14  

Прошка 

  Поэзия » Другая
1002 10 24

Омразата ме дýши като ястреб,
наръфал тялото ми вледенено.
В тъгата на нощта повтарям – баста –
и глождят ме отчайващи съмнения.

 

Дочувам твоя глас – безумно близък,
как с думите обесени ме дýши.
Удавена в тресавище навлизам –
отритната, ранена и ненужна!

 

И стрелкащи са думи и закани,
пожари бълват, вятърът гаси ги!
На спомена дълбоките ми рани
със своята абсурдност ме застигат.

 

Стопи се в бездна близост помежду ни,
далечни сме – несбъднати вселени.
Дали ще да се родят за прошка думи,
че всичко свято между нас простена!

 

Аз думите "прощавам" не дочаках,
а в мен се счупи нещо безвъзвратно.
Не мога от сърцето да те махна,
защото знам – кръвта вода не става.

© Антоанета Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Живот! Хем радва, хем ранява... Водата кръв не става. ♥️
  • Благодаря, Петя! Опитвам се. И това ще мине... просто още не мога да свикна! ❤
  • Роднини, приятели, познати...хората са такива егоцентрици, че може да очакваш всичко от всеки. Бъди силна.
  • Благодаря, Мария. Изживах го, беше истински кошмар, но днес, благодарение на подкрепата ви, на теб и на всички, се върнах толкова далеч в спомените си, на моето поведение, което безспорно не е било добро и е наранявало... Независимо, че след време помъдряваш разбрах, че нищо не остава незабелязано и ненаказано. Често се сещам за поведението на някои мои познати от далечно минало, правя разбор, осъждам... Без да си давам сметка, че не трябва!
    Разфилософствах се, хубава вечер!
  • Много силна творба, но бих искала да не си изживяла всичко ти, защото е разтърсващо, Тони! Горещо те прегръщам! Пиши все така завладяващо, мила!
  • Благодаря, Нинче, писали сме едновременно. Може би си права, кой знае, но мисля, че счупеното не се лепи, а какво ще стане - животът ще покаже.
  • Не знам дали съм те разбрала правилно, Младен, да, написала съм как се чувствам и е обобщаващо. Конкретно не може да се напише всичко, най-малко в стих. Въпросът в случая опира до прошката. В един конфликт никой не е невинен. А осъзнаването е според духовното ниво. Ние не сме екстрасенси, та да знаем искрено ли ни прощават. Защото има и евтина прошка. В случая аз простих, но прошка не получих.
    Жени, много ти благодаря за подкрепата, означава много за мен. Понеже случката е конкретна и доста отскоро, сега наистина си преосмислям живота и поведението си, а това е много ценно!
    Нека е хубав денят ви, приятели!
  • Тони, Тони, така е, кръвта вода не става, но обикновено само едната страна го осъзнава! ❤️
  • Всичко е казано преди мен, но имаш подкрепата ми...
  • Да, Иван, май всички преминаваме през собствения си Ад, защото си го прекарваме през собствената си емоционална система и всеки си го пречупва, както намери за добре. Това, което трябва да изживеем е силно в каквато и да е ситуация да се намираш. Има едно клише - богатите също плачат. Те преминават по емоционална си слабост за такива различрни неща, които другите никога не могат да разберат. Всеки си носи кръста, нека не мислим, че на някотго му е леко.
    А за споделянето си прав, олеква ти, но получаваш подкрепа само от хора, които са близко до теб. Останалите биха подложили на съмнение чувствата ти и ще отминат.
    Има два начина на съществуване - да простиш, или да забравиш. Ако носиш в себе си горчилката, е пагубно!
  • "Аз думите "прощавам" не дочаках,
    а в мен се счупи нещо безвъзвратно.
    Не мога от сърцето да те махна,
    защото знам – кръвта вода не става."

    Звучи обобщаващо, а истината е всеобща, лъжата винаги конкретна. В това е разделителната линия между двете. Поздравление, Антоанета!
  • Антонина, Антонина... Разбирам те много добре!!. ! Минах и аз през Ада и.. По добре да приключа!... ... И аз като Виолета, ще кажа, споделената болка-.. олеква на душата!...
  • Благодаря, Райне! Права си за времето. Ще изчакам времето да уталожи емоциите!
  • Много силно! Да, времето е зъл враг, но и времето лекува. И за прошката трябва време...
  • Благодоря, Тоти! Твоят оптимизъм завладява. И ми въздейства по най-добрия начин. Ти си глътка кислород, която на всички ни е нужна! Бъди все такъв!
  • Да, кръвта вода не става.
    Поздрави за силния стих! Успех!
  • Благодаря и на теб, Юри, писали сме едновременно! Всичко съм казала в предишния коментар.
  • Мили момичета - Мини, Злати и Вили. Благодаря ви за подкрепата, от която много се нуждаех. Когато стане конфликт с толкова близък човек, болката е много по-силна, защото отношенията са многообрезни, житейските ситуации - сложни. Когато някой таи такава "обида" от детските си години е страшно, то води до необратими последици. Лошото е, че и аз не съм била в зряла възраст и вероятно не съм имала мъдрост да постъпя правилно. Изводът е един - в общуването не трябва да има тайни, тайната се увеличава неколкократно, ако не я споделиш навреме и доста по- трудно би могла да се разреши.
    Още веднъж ви благодаря!
  • Голяма болка!
  • Разбирам те, Тони. Никой не е способен да ни нарани, така както близък. И тази болка си я носим до края. Но ето, изляла си я по-възможно най-силния начин. Сега дано олекне поне малко и доколкото е възможно.
  • Скъпа ми, Тони, ако знаеш само как реже всяка твоя дума, бушува, раздира душата, търсеща покой. Много силен стих, миличка! Адмирации! Прегръщам те!
  • Толкова е разтърсващо, Тони! Когато най близък човек те нарани, боли завинаги. Дори и да се прости, което е много трудно, пак раните остават да кървят. Усетих душата ти, как се свива в конвулсия. Но времето има тази способност, да заличава лошите моменти и аз се надявам, да се оправят нещата. Прегръщам те и ти пожелавам спокойствие!
  • Благодаря ти, Пепи. Стана конфликт с близък до мен човек и болката ме разтърси! Приятно ми е, че хареса!
  • Мое!
Предложения
: ??:??