Oct 12, 2010, 4:02 PM

Прошка 

  Poetry » Love
1601 1 20

Самотни

клонести дървета

протягат възлести ръце

и с тях,

достигнали небето,

раздират облаците...

                                       Не,

не мога утрото да чакам,

щом будна

в нощите не спиш!

Сълзите си

по мен изплака,

поискала...

да ми простиш!

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??