Прошка

12 oct 2010, 16:02

Poesía » De amor

1630 1 20

Самотни
клонести дървета
протягат възлести ръце
и с тях,
достигнали небето,
раздират облаците...
Не,
не мога утрото да чакам,
щом будна
в нощите не спиш!
Сълзите си
по мен изплака, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Прошка

Искате да прочетете повече?

Propuestas