Aug 8, 2023, 5:36 PM

Прошка навреме 

  Poetry » Love, Phylosophy
902 0 2
Доскоро си вменявах, че съм луд,
щом всичките ми блянове трепереха.
Далѝ от твоя страх или от студ,
смразѝл те от реалност във химера.
И в този свят, до ужас погрознял,
душата ти сред мрака ярко светеше.
За миг дори не се поколебах.
Отвътре я прегърнах със сърцето си...
Но после се намръщиха съмнения
и чувствата издишаха отрова,
а фалшът ти с любовни намерения,
обидата облече в яд и злоба... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Random works
: ??:??