Прошка навреме

8.08.2023 г., 17:36 ч.

Поезия » Любовна, Философска

778 0 2

Доскоро си вменявах, че съм луд,

щом всичките ми блянове трепереха.

Далѝ от твоя страх или от студ,

смразѝл те от реалност във химера.

И в този свят, до ужас погрознял,

душата ти сред мрака ярко светеше.

За миг дори не се поколебах.

Отвътре я прегърнах със сърцето си...

Но после се намръщиха съмнения

и чувствата издишаха отрова,

а фалшът ти с любовни намерения,

обидата облече в яд и злоба...

Гърбът ми заприличал тъй на сѝто

от раните на "вярност по човешки"

пресял е колко много ме обичаш

и аз доколко, всъщност съм ти грешка...

А моята любов се отегчи.

Разбитите надежди ме задъхаха.

Неспящите ми взиращи очи

във мъчната ти липса се излъгаха.

И някой ден дано да си простя,

без думите на жалната си лирика,

преди да се завия със пръстта

и с вино, и сълзи да ми преливаш...

©тихопат.

Данаил Антонов

06.08.2023

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Самодива (Вики)

2023-08-08T22:09:00+03:00

Животът е хубав, когато си луд. А болката и предателствата са просто уроци.
zelenaradost (Милена Френкева)

2023-08-08T19:37:38+03:00

Имаш си твоя поетичен стил и той е красив. Докато четях стихотворението, преживях толкова много сгъстени емоционални състояния, за което благодаря.