LiNkI_Ev (Петя)
4 5
Dec 10, 2007, 9:14 AM

Прощален огън 

  Poetry » Other
930 0 3

 

В камината огънят тлее

със пламък догарящ, смутен,

в безсилие пурпурно съска

и чезне в жарта укротен...

 

Тревожният огън дълбае

жаравата с ален език,

 безброй печерички разтваря,

Но всички се срутват за миг...

 

Блуждае прощалния огън -

зове го на смърт пепелта,

прозорците спят запотени,

просветват в цвета на кръвта.

 

Просветват, но тебе те няма,

не тичаш към мен запален.

Жаравата съска зловещо,

погребала пламък засмян...

© Петя All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Съгласен съм с Нели, че може да се пипне тук-там (най-вече споменатото от нея). А за стихотворението като цяло: много ми хареса атмосферичността; дълбочината на вплетените смисъл и емоция. Браво!

    P.S.: И аз се харесвам LP, повече старите неща
  • "печерички"- какво означава тази думичка

    Може малко да пипнеш последният куплет
    нещо такова:
    Просветват, но тебе те няма,
    не тичаш към мене щастлив.
    Жаравата съска зловещо
    погребва те пламъкът тих...

    Опитай различни комбинации, за да намериш няй- подходящото решение за край
  • Браво!Поздрав!
Random works
: ??:??