Jan 27, 2008, 8:15 PM
Прощално
Прости ми, че ти носех болка, че те хулех и корях.
Прости, че те обичах, прости и че не те разбрах…
Съдбата, казват, все някога ще ми се усмихне,
но защо ли следват ме сълзи?
И кога ли болката ужасна в мен ще стихне?
И кога ще сбъдна своите мечти?
Аз знам – съдбата е жестока – и ще й бъда вечен роб,
ще ме удря и накрая ще се усмихне тя над моя гроб!
Тъжно е, но аз знам – светът е лош!
Така ще падам и угасям миг след миг, ден след ден.
И накрая в някоя самотна нощ
животът тъй ненадейно ще си отиде от мен…
Прости, че те обичах, прости и че не те разбрах…
Съдбата, казват, все някога ще ми се усмихне,
но защо ли следват ме сълзи?
И кога ли болката ужасна в мен ще стихне?
И кога ще сбъдна своите мечти?
Аз знам – съдбата е жестока – и ще й бъда вечен роб,
ще ме удря и накрая ще се усмихне тя над моя гроб!
Тъжно е, но аз знам – светът е лош!
Така ще падам и угасям миг след миг, ден след ден.
И накрая в някоя самотна нощ
животът тъй ненадейно ще си отиде от мен…
© Ангел без криле All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ви много.
-
Прекрасно е! Браво
-
Благодаря ви!
Всъщност това стихотворение (ако изобщо мога да го нарека така) е писано много отдавна. Един ден разглеждах стари неща и го открих съвсем случайно. Доколкото си спомням е посветено на едно мое куче, което, за съжаление, умря. Тогава явно съм била много тъжна. Първата част е нещо като обръщение към него, а втората явно е просто в резултат от болката и огорчението, които съм изпитвала тогава... Така като гледам, доста черни мисли са минавали през главата ми... -
Прекрасно!Много ми хареса,поздрав!
-
Браво!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
