angel_bez_krile (Ангел без криле)
8 16
27.01.2008 г., 20:15 ч.

Прощално 

  Поезия » Оди и поеми
1152 1 5
Прости ми, че ти носех болка, че те хулех и корях.
Прости, че те обичах, прости и че не те разбрах…
Съдбата, казват, все някога ще ми се усмихне,
но защо ли следват ме сълзи?
И кога ли болката ужасна в мен ще стихне?
И кога ще сбъдна своите мечти?
Аз знам – съдбата е жестока – и ще й бъда вечен роб,
ще ме удря и накрая ще се усмихне тя над моя гроб!

Тъжно е, но аз знам – светът е лош!
Така ще падам и угасям миг след миг, ден след ден.
И накрая в някоя самотна нощ
животът тъй ненадейно ще си отиде от мен…


© Ангел без криле Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви много.
  • Прекрасно е! Браво
  • Благодаря ви!
    Всъщност това стихотворение (ако изобщо мога да го нарека така) е писано много отдавна. Един ден разглеждах стари неща и го открих съвсем случайно. Доколкото си спомням е посветено на едно мое куче, което, за съжаление, умря. Тогава явно съм била много тъжна. Първата част е нещо като обръщение към него, а втората явно е просто в резултат от болката и огорчението, които съм изпитвала тогава... Така като гледам, доста черни мисли са минавали през главата ми...
  • Прекрасно!Много ми хареса,поздрав!
  • Браво!!!
Предложения
: ??:??