Прощално

Dec 24, 2010, 1:27 AM

Poetry

623 0 1

Бях и аз някога красива,

с дългите чени коси

и под тях се подава плахи

едни зелени влажни очи.

Снага изваяна имах,

но отиде си вече и тя.

Скоро и моето тяло

ще стане едно със пръстта.

Косите ми бели ще паднат

и ще вперя погледа блед

да видя небе за последно

и да тръгна към оня свет.

Ръцете сбръчкани, стари,

ще казват „Сбогом, Любов”,

ще затворя клепки последно,

ще издъхне последният зов.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

jabcheto (Влади Иванова)

2010-12-24T10:38:34+02:00

Много красиво,разбира се и тъжно, но... аз съм на мнение,че красота има навсякъде,още повече няма подобна на тъжната красота, на каквато ставаме свидетели и в случая... Поздравления