Прощално

24 дек. 2010 г., 01:27

Поэзия

621 0 1

Бях и аз някога красива,

с дългите чени коси

и под тях се подава плахи

едни зелени влажни очи.

Снага изваяна имах,

но отиде си вече и тя.

Скоро и моето тяло

ще стане едно със пръстта.

Косите ми бели ще паднат

и ще вперя погледа блед

да видя небе за последно

и да тръгна към оня свет.

Ръцете сбръчкани, стари,

ще казват „Сбогом, Любов”,

ще затворя клепки последно,

ще издъхне последният зов.

jabcheto (Влади Иванова)

2010-12-24T10:38:34+02:00

Много красиво,разбира се и тъжно, но... аз съм на мнение,че красота има навсякъде,още повече няма подобна на тъжната красота, на каквато ставаме свидетели и в случая... Поздравления