dobidobbb (Добромира Петкова)
2 2
Jun 5, 2011, 6:11 PM

Прощално 

  Poetry » Love
696 0 0

Ти беше приливът, когото чаках,

но като прилива ти закъсня.

Ти беше отлив във душа,

когато исках реалност да е тя.

 

И като в приказка живяхме -

принцеса, принц, безброй беди,

но колко лесно ги преодоляхме

с едно море, окъпано в лъжи.

 

Колко дълго лъгахме сърцата

до онзи миг, когато ти

с отлива отплува някъде,

а мене приливът ме заличи.

 

11.04.92 г.

Тоца

© Добромира Петкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??