Над площада уморен от разделите,
ние срещаме последният залез,
склонили нежно глави слънчогледите,
връщаме спомен, назаем от взетите.
Тихо шепне сърцето – жадувам те,
все безмълвни остават ни устните,
и въздишка отлита със чайките,
и сълза се изгубва във клепките.
Нежелано, нечакано, съмва се,
тръгвам вече, аз много останах,
щипе сол, блестяща по бузите,
така е всяко ново начало.