Прощално

Ivvie (Ивета)
36 12

23 мар. 2021 г., 21:22

Поэзия

326 0 0

Над площада уморен от разделите,

ние срещаме последният залез,

склонили нежно глави слънчогледите,

връщаме спомен, назаем от взетите.

Тихо шепне сърцето – жадувам те,

все безмълвни остават ни устните,

и въздишка отлита със чайките,

и сълза се изгубва във клепките.

Нежелано, нечакано, съмва се,

тръгвам вече, аз много останах,

щипе сол, блестяща по бузите,

така е всяко ново начало.