ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
Nov 21, 2010, 10:35 PM

Прощално 

  Poetry » Love
579 0 1
На...
Някога замечтаеш ли да полетиш,
а няма кой да ти дари крила,
ела при мен и моите вземи –
към гроба аз мога и без тях.
А дотогава, за миг поне ела,
постави ръка на моето рамо
и нека заедно да помълчим,
а светът да бъде само за двама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Random works
: ??:??