ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
Nov 21, 2010, 10:35 PM

Прощално 

  Poetry » Love
548 0 1

 

На...

 

Някога замечтаеш ли да полетиш,

а няма кой да ти дари крила,

ела при мен и моите вземи –

към гроба аз мога и без тях.

А дотогава, за миг поне ела,

постави ръка на моето рамо

и нека заедно да помълчим,

а светът да бъде само за двама.

 

 

© Вили Тодоров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да... думите са излишни!!!
    Докосването на две души в един прекрасен миг е напълно достатъчно!!!
    Поздрави!!!
Random works
: ??:??