Прощавай, сине, но си в грешка!

Бучиш пръчка, пиеш вино - тъй не става!

Туй сигурно е твоя смешка?

Сееш сухи трици - жънеш плява -

да го каже може само градско чедо.

О, да можеше със въшки,

без парици, синко, щеше да е лесно!

Що пот, парици – сили мъжки

хвърляш ги за тоя, тоя, дето духа!

Знаеш, днеска всичко скъпо струва:

тор, нафта, оран - препарати -

на пазара, скъпи синко, пот и сълзи

продаваш ги на прекупвачи -

с труд се гаврят, жълти дават ти стотинки!

Със стока там е наводнено

и от глума я харижеш ти за грънци!

И от пиле мляко, всичко има,

и от тръни – мъни – ягоди, малини,

дошли са тайно от чужбина!

Там държавата им дава, за да сеят,

затуй земя им не пустее

и златен клас се нива лее.

Тук, у нас, си гледат джоба и нехаят

за род, Родина големците!

А земята ни е златна и богата,

тя всичко ражда, ще ни храни.

Глухи много, кой да чуе, как горката

пустее тъжно и ридае....

Криза-миза, дявол знае. Може, сине,

страната ни да се оправи,

ако всички ний заложим на земята –

ще работят ферми, фирми и заводи.

Държавни люде ни са нужни

пазари чужди да намерят...

Пък прощавай, ако съм те аз обидил!