Прощавай, сине, но си в грешка!
Бучиш пръчка, пиеш вино - тъй не става!
Туй сигурно е твоя смешка?
Сееш сухи трици - жънеш плява -
да го каже може само градско чедо.
О, да можеше със въшки,
без парици, синко, щеше да е лесно!
Що пот, парици – сили мъжки
хвърляш ги за тоя, тоя, дето духа!
Знаеш, днеска всичко скъпо струва:
тор, нафта, оран - препарати -
на пазара, скъпи синко, пот и сълзи
продаваш ги на прекупвачи -
с труд се гаврят, жълти дават ти стотинки!
Със стока там е наводнено
и от глума я харижеш ти за грънци!
И от пиле мляко, всичко има,
и от тръни – мъни – ягоди, малини,
дошли са тайно от чужбина!
Там държавата им дава, за да сеят,
затуй земя им не пустее
и златен клас се нива лее.
Тук, у нас, си гледат джоба и нехаят
за род, Родина големците!
А земята ни е златна и богата,
тя всичко ражда, ще ни храни.
Глухи много, кой да чуе, как горката
пустее тъжно и ридае....
Криза-миза, дявол знае. Може, сине,
страната ни да се оправи,
ако всички ний заложим на земята –
ще работят ферми, фирми и заводи.
Държавни люде ни са нужни
пазари чужди да намерят...
Пък прощавай, ако съм те аз обидил!
© Христо Оджаков Всички права запазени