Dec 14, 2008, 7:24 AM

Прощавайте, спомени 

  Poetry » Other
1065 0 10

Прощавайте, спомени - чиста роса,

вървете, изгубени с времето...

И оставете ме - плачеща бяла бреза,

 познала на дните си бремето.

 

И оставете ме - черна топола в нощта,

докоснала с клони отвъдното,

обречена вечно да бъде сама

в съдбата си - странно несбъдната.

 

Предадена чайка сред бурно море -

в безбрежие мрачно отровена,

небето погалила с бели криле,

от призрачни сънища гонена.

 

Прощавайте, спомени - тъжна роса

по скръбно увяхнали вишни -

единствена радост за болна душа

от мигове цветни, предишни...

 

 

© Мариела Челебиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??