14 dic 2008, 7:24

Прощавайте, спомени 

  Poesía » Otra
1064 0 10

Прощавайте, спомени - чиста роса,

вървете, изгубени с времето...

И оставете ме - плачеща бяла бреза,

 познала на дните си бремето.

 

И оставете ме - черна топола в нощта,

докоснала с клони отвъдното,

обречена вечно да бъде сама

в съдбата си - странно несбъдната.

 

Предадена чайка сред бурно море -

в безбрежие мрачно отровена,

небето погалила с бели криле,

от призрачни сънища гонена.

 

Прощавайте, спомени - тъжна роса

по скръбно увяхнали вишни -

единствена радост за болна душа

от мигове цветни, предишни...

 

 

© Мариела Челебиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??