Няма как пак да бъда ранена,
няма начин да бъда сломена,
щом веднъж дъното стигнеш
и болката, пропила тялото, изтръгнеш.
Не, не спираш обич да търсиш,
може би на съдбата малко се сърдиш,
но вярваш, че я има някъде любовта,
точно тази, която ти спира дъха!
Знам, от раздялата винаги боли,
ако искаш крещи, плачи и после прости,
прости за всички измамни слова
на тъй наречените "хора без сърца", ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up